|
|
 Един глог посветен на всички видове масажи. 20:59 |
|
|
Лечебен масаж. |
Лечебен масаж
Лечебният масаж представлява сбор от механични въздействия върху кожата и подлежащите тъкани. Той се осъществява чрез специални похвати на масажиста /ръч но или чрез специален апарат/ с лечебна или профилактична цел. По аналогичен начин се прилага и спортният масаж, обаче върху здрави лица и не така строго дозирано.
Биологично и физиологично действие
Експеременталните проучвания относно биологичното действие на механичните дразнители, включително и на масажа, показват, че под тяхно влияние настъпват физико-химични промени в клетките, независимо от силата на дразненето. Това дава отражение върху жизнените функции, носител на които са клетъчните колоиди.
Подобни явления се наблюдават не само в епителните, но и в съединително-тъканните, мускулните и нервните клетки. Масажът предизвиква механично дразнене на телесната повърхност, и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие: подкожна тъкан, фасция, мускули, надкостница, а при някои случаи и върху вътрешните органи. Тези дразнения предизвикват ответни реакции в човешкия организъм.
При правилно дозиране те водят до положителни лечебни реакции, при предозиране - до увреждане, а при недостатъчна сила остават без ефект.
Под влияние на дозираното механично дразнене в организма настъпват различни реакции:
1. Найнепосредствената реакция е местното механично действие - разнасяне на тъканни течности /отоци/, разтягане на кожата;
2. Основно действие е рефлекторното, т.е. - рецепторният апарат приема дразненето и изпраща импулси в централната нервна система. От там се получава отговор по нервен път както към тъканите, които са масажирани, така и до други отдалечени места, свързани по нервен път с масажираната зона и даващи специфична реакция - отговор на дразненето. Например, под влиянието на масажа кожата се зачервява рефлекторно, мускулатурата се тонизира или релаксира /отпуска/ в зависимост от техниката, но в рамките на даден сегмент, се повлиява и определен вътрешен орган;
3. Успоредно с горните фактори масажът има и хуморално действие, т.е. - механичното дразнене на тъканите води до продукция на биологично активни вещества в тях, имащи изразен физиологичен ефект върху тъканите, от които са отделени. Попаднали в кръвта и лимфата тези вещества се разнасят из целия организъм, като оказват въздействие върху него.
Физиологичното действие на масажа върху различните органи и системи се свежда до следното:
Влиянието на масажа върху нервната система се характеризира с известна двуфазност. Слабите, леко масажиращи движения действуват през фазата на скоропреходно възбуждение /понякога трудно доловимо/ подтискащо върху периферните нерви и техните окончания. Следователно при достатъчна продължителност лекият масаж понижава нервната възбудимост и понякога може да доведе до пълно отстраняване на умерената болка /аналгетичен ефект/.
По отношение на мозъчната кора краткотрайните механични дразнения дават също така временен възбуждащ ефект, а при по-голяма продължителност развитие на задържен процес и сънливост. Интензивно прилаганият масаж действува силно дразнещо и предизвиква дълготрайно възбуждение.
Действието на масажа върху циркулаторната система се проявява преди всичко върху лимфообращението. При покой лимфата в крайниците не се движи. След масаж лимфният ток се усилва, което прави масажа прекрасно средство за разнасяне на инфилтрати, отоци, трансудати и ексудати. Масажът оказва влияние и върху кръвообращението. Чрез масаж, особено чрез поглаждане по посока на венозния и лимфния ток, се улеснява изпразването на вените и в тях се създава отрицателно налягане, което способствува за усилване и на артериалния ток. Независимо от това по рефлекторен път се предизвиква разширение на артериалната и капилярната мрежа. Настъпва изразена капиляризация, т.е. - отваряне на многобройни резервни капиляри.
Във връзка с това следват редица благоприятни промени в мастната обмяна, храненети /трофиката/ и регенерационните процеси. В механизма на съдоразширяването взема участие и образуваният в кожата хистамин /биологично-активно вещество/ - след резорбирането му в кръвообращението. По такъв начин се създават условия за премахване на застойните явления и за урегулиране разпре делението на кръвта. Подобрява се и кръвоснабдяването на сърцето, като сърдечната дейност се усилва и забавя.
При общия масаж артериалното налягане показва неголеми колебания, най-често временно покачване, а понякога и понижение в зависимост от индивидуалните особености, вида и дозировката на масажа.
Влиянието върху кожата се обуславя главно от кожно-съдовата реакция. Активната хиперемия /кръвонапълване/ на кожата се манифестира с видимо зачервяване и повишаване на кожната температура с 0,5С. В резултат на хиперемията се подобряват трофичните процеси, кожата става по-еластична, с подобър тургор и по-голяма устойчивост спрямо температурни и механични въздействия.
Масажът подобрява еластичността и на цикатрициалната тъкан /цикатрикс белег от рана/. Независимо от това чрез механичното олющване на дегенерирали епи дермисни клетки се освобождават порите на кожата и се подобрява кожната респирация /кожно дишане,отделяне чрез кожата на водни пари и газове от организма/.
Действието на масажа върху опорно-двигателния апарат се обяснява също така с подобреното лимфо- и кръвообращение. Особено добре изразено е въздействието на масажа върху атрофични и уморени мускули. Върху здравата мускулатура влиянието му е по-незначително. Мускулните влакна на атрофирани мускули под влияние на масажа бързо надебеляват и се увеличават по обем и тегло, а мускулната сила нараства.
По-дълбокият мускулен масаж води до рефлекторно повишение на тонуса и на съкратителната способност на мускул ните влакна. Изразената мускулна умора изчезва след масаж много по-бързо, отколкото след почивка. Това се обяснява с бързото елиминиране на метаболитните вещества на умората под влияние на масажа. Работоспособността на уморения мускул след масажа не само се възстановява, но и се увеличава 3 до 7 пъти.
Масажът действува болкоуспокояващо върху ставния и лигаментния апарат и подобрява неговата еластичност. Забележително добро е въздействието на масажа за разнасяне на трансудати и ексудати в ставите и около ставните тъкани. Масажът успокоява регенерацията на увредената костна тъкан.
В резултат на масажа настъпват и общи изменения в целия организъм - подобрение на апетита, съня и самочувствието и отслабване на невротични оплаквания. Тези изменения се обясняват с рефлекторното влияние върху централната нервна система и повишението на обмяната на веществата. Ясно изразено е увеличението на газовата /окислителните процеси и отделянето на въглероден двуокис/, азотната и водната обмяна. Действието на масажа върху мастната обмяна е нормализиращо, поради което теглото на затлъстяли лица се понижава, а на слабите лица се увеличава.
Във връзка с подобреното кръвооросяване на бъбреците се увеличава и диурезата /денонощното количество на урината/, особено при масаж на долните крайници. Непосредствено или наскоро след масажа се наблюдават и други промени в организма увеличени секторни функции /слюнчена, стомашно-чревна, чернодробна-жлъчна, понижение на кръвната захар/.
Обща методика и техника
При извършване на масажа се спазват определени хигиенни изисквания и методич ни указания. Стаята за масаж трябва да бъде добре проветрена и затоплена /найподходяща е индиферентната температура на въздуха - 20 до 24С/, ръцете на масажиста - грижливо измити и топли с неувредена кожа и изрязани нокти, кожата на масирания участък - добре измита и без данни за възпалителен процес.
Масажът се извършва върху достатъчно висока /70 см/ твърдо тапицирана кушетка при удобно положение за болния и за масажиста. Пациен тът се съблича напълно или частично, така че облеклото му да не пречи на лимфната и кръвната циркулация.Важно условие е мускулатурата му да бъде свободно отпусната.
Крайникът за масажиране се поставя в средно физиологично положение, удобно подпрян на валяк. За масаж на главата, лицето и горните крайници е по-удобно седящо положение. За улеснение на плъзгането преди лечебния масаж върху кожата се нанася леко индеферентна пудра /фин изпечен талк/ или мазнина /бял вазелин/. При напудряне или намазване силата на масажа отчасти намалява, затова масажът в много случаи се провежда върху суха кожа.
Основно правило при масажирането е то да се извършва от периферията към централната част на тялото, респективно към регионалните лимфни възли с оглед да се засили лимфният и венозният ток. Самите лимфни възли не трябва да се масират.
При съчетаването на масажа с други физиотерапевтични процедури трябва да се има предвид следното: върху участък с ултравиолетов еритем /зачервяване/ не може да се провежда масаж в продължение на два-три дни; най-често масажът се извършва след провеждане на по-силно дразнещите физиотерапевтични процедури /електролечебни, светлиннолечебни, топлинни, физически упражнения/.
Той може и да предхожда другите процедури, когато се търси синергично действие и засилване на дразнещия ефект. При нарушение на периферната циркулация първо се прилага масаж и след това физио- или балнеопроцедури.
В масажната техника са въведени няколко стотици разновидности на масажните способи. Тук е важно да се отбележат пет те основни похвата на масажа: поглаждане, разтриване, омачкване, потупване и вибрация. Тези масажни похвати се отличават с известни особености на физиологичното си действие и почти винаги се прилагат комбинирано по един или друг начин.
Поглаждането е основен похват, който представлява неделима част от всяка масажна процедура. По своята същност тя е плъзгане и компресия на дланта или на двете длани върху кожната повърхност, така че настъпва триене между масиращата длан и кожата.
Поглаждането се характеризира с преобладаване на повърхностно действие върху кожата и разположените в нея съдове и нерви, и по-малко с дълбоко действие върху мускулите. Интензивността на поглаждането нараства и намалява вълнообразно. Плъзгащата се ръка трябва да следва умело релефа на мускулите.
От физиологична гледна точка поглаждането има за цел:
1. Да понижи възбудимостта на кожните рецептори /успокоителен и анал гетичен ефект/, което се постига особено при леко повърхностно поглаждане;
2. Да ускори лимфния и кръвния ток и с това да подобри трофиката /храненето/ и да усили резорбцията в кожата и подлежащите тъкани.
Това действие се проявява повече при енергично компресивно поглаждане.
Основните начини за изпълнение на поглаждането са два:
1. С плоско поставена длан. При масажиране на големи кожни участъци, напр. на гърба, се работи най-често с цяла плоско поставена длан, а по-редко тенара /тази част от дланта, която се намира в основата на палеца/ като наймощна част на дланта. Поглаждането на малки площи се извършва с крайната мека част на палеца или с краищата на останалите пръсти. Поглаждането се състои от редица стереотипни плъзгащи движения. След всяко отделно движение ръката се връща в изходния пункт. Силата на натиска по време на поглаждащите движения се увеличава или намалява постепенно.
2. С подковообразна дълбоко притискаща длан при опониращо положение на палеца. Масивните мускулни групи на подбедриците, бедрата, седалището и гърба могат да се масажират едновременно с двете ръце, поставени една до друга или една върху друга, за да се усили натиска /т.н. компресионно поглаждане/.
В областите, където мускулите са покрити с дебела фасция /обвивка на мускула/ се прилага особен вариант на поглаждане, за да се преодолее съпротивата на фасцията, т.н. гребеновидно поглаждане: ръката се свива в юмрук при силно сгъване в гривнената става: постепенно разгъвайки се тя упражнява силен натиск с гръбната страна и твърдите костни ръбове на фалангите на пръстите, които се врязват като гребен в кожата.
Разтриването се състои в силно притискане и придвижване на масажиращите пръсти върху кожата, а заедно с нея - и върху подлежащите тъкани. По такъв начин се осъществява по-дълбоко триене под кожата.
Физиологичният смисъл на този похват е да се въздействува разнищващо и разнасящо върху цикатрициалната тъкан, образувана между кожата и подлежащите тъкани. Може да се постигне и разнасящо действие при трансудати, ексудати, хематоми и паталогични уплътнения на ставния апарат, лежащи също така под кожата - в ставни капсули, лигаменти, околоставни торбички и сухожилни влагалища. За усилване на резорбтивното действие разтриването задължително се редува с поглаждането. Така съчетано, то има качеството на основен масаж за ставния апарат, като спомага за увеличаване на неговата подвижност.
Посредством разтриването можеда се въздействува по-дълбоко. Чрез предизвиканата хиперемия /кръвонапълване/ разтриването действува и болкоуспокояващо, то ускорява оздравителните процеси след травми и подобрява тъканното хранене. Разтриването се извършва най-често под формата на бавни, кръгообразни, рядко праволинейни, движения с върховете наиз правените или полусвити пръсти, притиснати върху малък кожен участък над или около ставата.
Общо прието правило е, когато палецът масажира, ръката да търси опора в останалите пръсти, и обратно, когато останалите пръсти масажират, ръката да се опира на палеца. За по-широко и по-дълбоко въздействие върху мускулатурата на по-голями участъци /гръб, седалище, бедра, корем/ разтриващите кръгови движения се извършват с цялата длан или пък чрез краищата на събраните пръсти /II-V/ при едновременно засилване на натиска с помощта на другата ръка.
Омачкването е дълбоко действуващ похват с физиологичен ефект най-вече върху мускулите. То заема значителна част от масажната процедура. Характерно е, че ръката не се плъзга по кожата, а обхваща като в клещи свободно отпуснатите мускулни маси и ги притиска между пръстите. Физиологичното му действие се изразява предимно в изтласкване на лимфата, разнищване и по-бързо резорбиране на патоло гичните отлагания в мускулите и метаболитните продукти на умората.
От друга страна чрез този способ се увеличава работоспособността на мускулните влакна. Голямите мускулни маси се омачкват по бимануален способ: обхващат се плътно с две ръце, при опониращо положение на пал ците и се притискат между пръстите на едната, а след това и на другата ръка. При масажирането пръстите на ръцете се преместват по дължината на мускула, без да изпускат обхваната мускулна маса.
При слабо развити бедрени мускули, а също и при мускулите на мишницата и предмишницата, може да се приложи омачкване и с една ръка. При съвсем малките мускули /на китките/ омачкването се извършва с два пръста: или между краищата на палеца и показалеца, или посредством противоположни движения на двата палеца с притискане върху подлежащата основа.
Към разновидностите на този масаж се отнася и т.н. щипцеобразно омачкване на атрофични и паретични мускули, както и на плоските гръбни мускули, като мускулите се изтеглят нагоре и след това се оставят бавно да се изплъзнат между пръстите. Омесването или овалването има характер на притискане и валяне на мускулната маса, подобно на месене на тесто, но винаги в една и съща посока. То се извършва с помощта на дланите за да се въздействува върху дълбоките мускулни маси, които лежат над костна основа и са недостъпни за обхващане и обикновено омачкване.
В други случаи омесването се прилага като действуваща процедура, напр. при наличие на голяма болезненост в мускулатурата или при повишен мускулен тонус. Тогава мускулите се овалват с лек натиск и бързи движения между изправените длани и пръсти на двете ръце, които се движат в противоположни направления. Между омесващите движения винаги се вмъкват и поглаждане, за да се усили резорбцията.
Потупването или почукването е масажен похват, който подобно на омачването раздразва мускулите.Той се състои от редица отсечени, бързо следващи един друг удари, нанасяни последователно с едната и другата ръка, при свободно движение в отпуснатите гривнени стави.
Физиологичното действие може да се характеризира като дразнещо, хиперемезиращо и подобряващо трофиката на мускулите. Слабите и праговите механични дразнения повишават мускулния тонус, а силните могатдапредизвикат дори мускулно съкращение. Този похват е удобен за прилагане върхуголемите и плоски мускули на гърба и върху мускулите на долните крайници. С него може да се повлияе и върху възбудимостта на крайните окончания на периферните съдови, секреторни, двигателни и сетивни нерви.
Чрез дозирано потупване на коремната мускулатура може да се усили по рефлекторен път отделянето на храносмилателни сокове. Техниката на изпълнението е различна. Най-често почукването се извършва с дланната повърхност на пръстите при леко сводообразно свита ръка, или пък със свита в юмрук ръка по дължината на мускула. За осъществяване на слаби потупвания масажистът движи ръцете си само в гривнените стави.
За усилване на въздействието обаче се включват и движения в лакетните и раменните стави, при което ударите придобиват по-голям размах. Отвесните удари са по-силни, а косите дават по-омекотено и повърхностно дразнене.
Съществуват и модификации.
При т.н. сечене се нанасят удари с ръбовете на ръцете. Трябва да се избягва сеченето върху повърхностно разположени кости и напречно на дължината на мускула. При т.н. пляскане или попляскване се извършват силно дразнещи удари с цели длани, което е подходящо за развитата гръбна мускулатура. При т.н. пунктиране се постига по-омекотено действие, което е за предпочитане при лицевите и коремните мускули. Тази модификация се изпълнява с върха на пръстите.
Вибрацията се състои в произвеждането на бързи, ритмични сътресения /трептения/, около 8-12 в секунда, които се предават на кожата и по-дълбоките масажирани участъци, включително и на нервните стволове.
Трептенията се произвеждат в сгъната лакетна става и се предават по-нататък на върха на пръста /II или III/ или на всички пръсти, поставени върху моторните точки на нерва или мускула. Чрез вибрационен масаж върху коремната мускулатура може да се повлияе благоприятно секреторната функция на стомашно-чревните жлези. За тази цел се произвеждат вибрации с цялата длан на ръката.
При умерено прилагане - с намалена сила и достатъчна продължителност - вибрацията е в състояние да снижи нивото на повишената нервно-мускулна възбудимост. Към вибрацията се отнася и разтърсването на цял крайник /горен или долен/ в отпус нато състояние, като при едновременно предаване на сътресенията се извършва доближаване и отдалечаване на крайника от срединната линия. От описаните пет основни масажни похвата при децата се използуват най-често първите три.
Масажът бива общ и частичен. Специалната техника на общия и на различните видове частичен масаж /за стави, мускули и нерви, за различни анатомични области на тялото/ се усвоява главно чрез систем ни практически упражнения след придобиване на необходимите познания по топографска анатомия. Съществуват специални масажни похвати и методики - за съединителната тъкан, за болезнени специфични точки, специален енергичен масаж на уплътнения в мускулите и съединителната тъкан, четков масаж, гинекологичен масаж и аспирационен масаж.
Дозировка на масажа
Масажът се дозира в зависимост от приблизителната сила на натиска, характера на преобладаващия масажен похват и времетраенето му. Успокоително влияние върху нервите оказва главно лекото попродължително поглаждане и отчасти лекото разтриване и омачкване.
При редица патологични състояния /фрактури, отоци, повишена двигателна възбудимост, прекарани кръвоизливи/ се предпочита и извършва лекият масаж, главно поглаждане, докато останалите похвати са слабо застъпени и се прилагат с намалена сила. В други случаи /за разнасяне на цикатриси и сраствания, при прекомерен костен калус, бавно резорбиращи се хематоми, вяли парализи/ масажът трябва да бъде осъществен чрез по-голяма сила на натиска енергично разтриване и омачкване, с евен туално включване и на по-силно дразнещи похвати /почукване, вибрация/.
При дозировката на масажа по времетраене трябва да се вземат под внимание следните средни норми: за избирателен масаж на малък участък /става или отделна мускулна група/ се отделят не повече от 3-5 минути, за да не се увреди кожата; за масаж на крайник 10-15 минути; за масаж на туловището - 15-20 минути; за общ масаж 30-45 минути. Масажите се правят всеки ден или през ден, като обшият им брой варира от 15 до 60. Първите няколко процедури на общия масаж действуват възбуждащо, а по-нататъшните понижават нервната възбудимост.
Показания и противопоказания
Масажът представлява ценен фактор в профилактиката и е от твърде важно значение при комплексното лечение на редица заболявания. Той е незаменим метод при някои заболявания в ранната детска възраст.
Общият масаж е показан при невротични състояния /особено при неврастенна невроза/, астения, реконвалесценция /период на оздравяване/, хипотония, обменни заболявания /захарен диабет, затлъстяване, подагра/, а при деца - при хипотрофия и рахит.
Местният масаж се препоръчва при отоци и инфилтрати на кожата и подкожната тъкан, сраствания, следоперативни цикатрикси, трудно зарастващи рани, заболявания на опорно-двигателния апарат, забавено образуване на костен калус, навяхване, изкълчване, хронично и остро възпаление на стави, миозит и травмена увреда на мускули, мускулна дистрофия, атрофия и контрактура, отслабване на коремната преса, деформация.
Той действува добре и при сърдечно-съдови заболявания, парези и парализи /спастични и вяли/, при възстановителен и резидуален /с остатъчни явления/ период на полиомиелита, при заболявания на периферните нерви /лека невралгия, неврит, радикулит, плексит/, главоболие, заболявания на коремните органи /атония на стомаха и червата, при която е показан дълбок, силно дразнещ масаж; при спастичен запек е показан повърхностен успокоителен масаж/.
Като профилактично средство масажът или самомасажът може да се използува при начална невроза, астения, хипотония, преумора, професионално пренапрежение на пръстите на ръцете.
Общият масаж е противипоказан при наличие на остра болка, повишена температура, остър възпалителен процес, инфекциозни заболявания, туберкулоза, злокачествени тумори, склонност към кръвоизливи, повишена обмяна на веществата, състояния на свръхвъзбуда.
Местен масаж не се прилага върху съответната област при наличие на чуждо тяло в тъканите, при вътрекапсулни счупвания, възпаление на лимфни възли, кожни заболявания /пиодермия, дерматит, екзема, обрив, рани, изгаряне, измръзване/, при съдови заболявания /аневризма, варикоза, флебит, тромбофлебит и тромбоза/, поради опасност от тромбоемболия и лимфангит.
При сърдечни заболявания масажът също е противопоказан, особено при митрална стеноза, остър ендо- и миокардит и състояния на тежка сърдечна недостатъчност. Масаж на коремната стена не се прилага при литиаза /бъбречна, жлъчна, на пикочния мехур/, активна язва на стомаха и дуоденума, херния и бременност. |
17 Февруари 08, 20:59
 Коментари (1)
|
|
